Локатор при алцхаймер: GPS, часовници, приложения и телеасистенция
Страхът на всяко семейство с алцхаймер вкъщи е той да излезе и да не знае как да се върне. Има неща, които помагат, всяко със своето място и свои граници, и един въпрос, който първо трябва да си зададем: с какво е съгласен човекът и колко достойнство му оставяме.
Когато на възрастен човек поставят диагноза алцхаймер или друга деменция, объркването в пространството обикновено идва преди зависимостта: месеци, дори години той продължава да излиза сам до магазина, на разходка, на църква. Точно в този етап локаторът има смисъл, и точно тогава човекът още може (и трябва) да решава за него.
Първо, съгласието
Докато човекът запазва способността си да решава, локаторът е негов: обяснява му се, показва му се и той решава. Да носиш нещо, което те следва, без да знаеш, не е грижа, а нещо друго. Когато способността се загуби, решението минава към семейството или към този, който има попечителство, и пак е добре да се избере най-малко натрапчивото, което върши работа, и да се обсъди с лекаря и социалните служби. В Испания съгласието и защитата на здравните данни са уредени със закон; локаторът при човек, който не може да даде съгласие, е мярка за защита, не удобство.
Вариантите, от най-подходящия към по-малко подходящите
1. Мобилна телеасистенция
Услугите за телеасистенция на автономните общности и общините имат мобилни версии: устройство с GPS и бутон, което се свързва с център, работещ денонощно, предназначена за този, който излиза от вкъщи. Това е вариантът с хора от другата страна и често най-евтиният или безплатен. Заявява се в социалните служби.
2. GPS локатори със SIM (часовник или медальон)
Устройства със собствен GPS и SIM карта, понякога със закопчалка, за да не ги сваля, със сигнал, ако излезе от обичайната зона, и бутон за помощ, който звъни на семейството. Някои общини ги дават назаем (Масарон, в Мурсия, дава часовници-локатори на семейства на хора с алцхаймер). На какво да обърнеш внимание: батерия (ден-два), 4G покритие, точност на закрито, такса за SIM картата и най-вече дали човекът го носи.
3. Телефон с приложение за семейно местоположение
Само ако човекът ползва телефон и го носи със себе си със заредена батерия. Тогава приложение с кръг дава картата, «добре съм» и известията; в Mi Estela Режим за възрастни (едър шрифт, малко бутони) и нежната проверка (ако е прекарал много часове без да се помръдне, известява когото той е избрал; включва го самият той) помагат в началните етапи. Казваме го ясно: когато човекът вече не борави с телефона или го забравя вкъщи, приложението спира да върши работа и никога не замества телеасистенцията и спешните служби.
4. Какво не върши работа (или върши лошо)
- AirTag в чантата или палтото: не е в реално време, зависи от това наблизо да има iPhone, няма бутон за помощ и вдига тревоги в телефоните на други хора. Apple казва, че не е за хора. Защо.
- Споделяне на местоположение през WhatsApp: трае 8 часа и трябва да се включва всеки път.
- Приложения, които обещават да локализират по телефонния номер: не съществуват.
Какво помага освен устройството
- Картичка в портфейла и гривна с име и телефон за връзка.
- Да предупредиш съседите, кръчмата и аптеката, които посещава винаги: квартална мрежа намира по-бързо от GPS.
- Рутини за излизане в точно определени часове, които е по-лесно да се придружават.
- Асоциациите на роднини на хора с алцхаймер във всяка провинция дават насоки по всичко това и познават местните ресурси.
Източници
- Община Масарон: заем на часовници-локатори за хора с алцхаймер
- IMSERSO: определение на услугата телеасистенция
- Apple: актуализация за AirTag и нежеланото проследяване (10 фев 2022)
